Как Много трябва да очаквате, че ще платите за стока за Пекин
Как Много трябва да очаквате, че ще платите за стока за Пекин
Blog Article
Трудът и всеотдайността никога не остават без награда.
Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.
Но ето, че смелият момък отново се показвал висящ над бездните със скъпата си другарка на ръце. Те излезли толкова високо, че не се виждали вече. Ала върхът на опасните скали бил още по високо.
Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.
Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.
Хлътналите ѝ хълбоци тупаха силно и бързо. Краката ѝ трепереха.
Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. После усмихнат и бодър гледа как жънат са-ми-самички стара майка и малка сестрица.
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
— Що, миличка? Кажи! Тежко ли ти е? Сивушке-слабушке! Сърцето ти плаче, миличка.
- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.
По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…
После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава.
Той издигна шишането и на шега замери в безкрайното висине черната точка на орела, ??????? който минаваше под слънцето и като малко облаче хвърляше тъмна сянка по сините скали и сипеи на срещните баири.
Сивушка отвори очите си, погледна умилително господаря си и пак замижа